Иван Лапатов – архитект

Преди Паметник “1300 години България“ в София, има друг един – паметник „ 200 години БЪЛГАРИЯ“ на МАДАРСКИЯ КОННИК.
Релефът, изсечен през 715 г. върху скалите на Мадарското плато в памет на войни, жертви и преселения от високата култура на Gandhara, е свързан с далечната 515 г. и божествения образ на българска принцеса.
Има моменти в Пространство-Времевото единство, когато събитията се изразяват чрез художествена форма и Формата не се променя никога, независимо каква е тя. Такива моменти се описват като инфлексни точки във Времето. Множеството на тези точки изграждат континиума на Истина, Значение и История в понятието за Вечност.
Разрушаването на Паметник “1300 години България“ е предположение и напрегнато очакване за премахването на Мадарския конник.
Ако се деформира истината за 1300 години в миналото, защо да не се деформира за още 200 години. Без знание за това, че е възможно всяко Минало да минава нелинейно през някое Бъдеще.
Отнемането на художествена форма е патологичен дефицит на представа за продуктивната способност на природата и не премахва моментите от Времето, които пренасят стойностите на нашата социална активност във Вечността.
Усещането за история се постига с добавяне, не чрез отнемане, на инфлексни точки от множеството на Безкрайността.