Чавдар Гюзелев – художник

След като изказах на различни места мнение по повод многообговаряната тема – демонтирането на паметника 1300 години България и възстановяването на разрушените мемориални плочи на 1-ви и 6-ти полк, ще се опитам да обобщя и изразя всичко дотук в едно писание.
Според мен, тази дискусия, дебат, спор…е безнадежно закъсняла! Такъв тип проблематика изкача от време на време, журналистите се впиват с радост, защото са надушили миризма на мърша – нещо ще се руши, някой страда, карат се “интелектуалци” и артисти (означава художници, а не актьори, както незнайно защо е прието тук)…, изобщо сладостната миризма на типичния български скандалец, който ще отшуми бързо, затиснат от следващия. Социалните мрежи преливат от коментари на многобройни естети и разбирачи от всичко, които иначе в личния си живот, не могат да съчетаят сносно подходящи чорапи и обувки. Ако надникнем по домовете на всичките тези рзабирачи, които със злост и категоричност дават мненията си, без капчица съмнение относно подготовката и компетентността си, ще се насладим на интересни гледки…със сигурност! Няма да видите и чуете тези борци срещу “грозното” да се опълчат срещу битовите им придобивки и навици, които са създали една трагично-отвратителна визуална среда… Няма да ги чуете да критикуват надупчените с климатици, кръпки изолация, антени, кабели, реклами и какво ли не, градски фасади, зад които живеят…Няма да прочетете никъде анатемосващи текстове против гората от тъпанарски билбордове ( “паметници” на простотия и безвкусица) която е задръстила страната ни…Няма да видите и чуете критики, мнения, коментари в такова количество, по повод трагичното състояние на българската архитектура, разрухата и бездарието, което я характеризира…Тук там, някое гласче ще се надигне срещу общинските безобразия, далавери и “усвоявания на средства” които доведоха градовете ни до потресаващо, ориенталско-просташки вид, отдалечени от каквато и да е цивилизационна норма…Но заговори ли се за паметници, музеи и мавзолеи и съпътващите ги символи, тутакси изпълзява могъща армия от визуални естети, които непоколебимо раздават присъди, преди всичко с категориите “харесва ми”, “не ми харесва”, започват да громят соц стилистиката и мракобеситето, което тя излъчва…Нищо, че иначе са се скатавали, когато е трябвало да излязат на амбразурата, нищо че като сурикати се изпокриват по дупките си, когато играта загрубява…Същите тези чичета и лелки (младите са заети да слушат чалга в студентски град) които до вчера са се изхождали в дупки по селските си дворове, но са убедени от всезнайковци като Божидар Димитров, че първата канализация в света е създадена тук…Те не обичат всекидневния душ и изкорубените им чепици и галоши стоят пред вратите на градските им домове… Когато обаче седнат зад мониторчето се превръщат в меродавни блюстители на естетиката!
Скъпи сънародници, бих искал да ви съобщя скръбна вест – в оромното си мнозинство, вие нищо не разбирате от “красиво” и “грозно”, защото сте лишени от тази дарба…по всяка вероятност завинаги! Затова се погрижиха още преди 70 години, погазвайки всяка надежда за приобщаването ни към културния свят, започнала да се появява плахо в началото на миналия век и разцъфнала за малко между 20 и 30-те години. А, такава дарба се култивира много трудно и дълго. Способността, да различаваш грозното и красивото, ценното от фалшивото, не е за всеки, както ви лъжеха в продължение на много години…Малцина са тези които я притежават, а тези които осъзнаят, че я имат, би трябвало да положат много усилия за да я развиват, обгрижват и поддържат.
Основния аргумент за “преместването” на паметника пред НДК е неговата “грозота” и не “харесването” му от широката публика. Дори да приемем за миг че това е вярно и достатъчно за такъв вид действия, то тогава трябва да използваме този аргумент срещу почти всичко наоколо му. Като започнем от самото НДК с неговата отвратителна постмодерна, соц. архитектура, дело на един иначе не лош архитект (Александър Баров) и свършим с другите сгради в близост, особено тези построени след 1989 год. – някои от които фрапиращо “грозни”! Дали, обаче мисли така уважаемото множество, което се бори за “красота”? Не, то не мисли така, защото не разбира бъкел от архитектура, не разбира, че и тя е изкуство подлежащо на същите естетически и етически закони, както и паметниците, които и да са те и където и да са! Като споменах думата “изкуство” се сещам да ви кажа, че повечето от вас нищо не разбират какво означава тази дума, а и не се интересуват! А тези от българите, които поназнайват нещичко, в най-добрия случай са спряли развитието си някъде до импресионизма и всичко, което не изобразява природа и човек и намирисва на модернизъм е априори отречено, да не говорим за по-съвременни форми и течения…Тези “разбирачи” не могат да схванат, че да създаваш изкуство е професия, не хоби…Тази професия изисква много познание, специфично образование, а по-късно и всеотдайно посвещаване и непрекъснато развитие, тя не търпи застой.
Паметникът пред НДК, е произведение на изкуството! И като такова, то трябва да е недосегаемо, според моите разбирания…Независимо дали ни “харесва” или не, дали е огромно или малко като размер, дали е комунистическо или фашистко…Трябва ли да казвам, колко паметници и сгради има в Италия и Германия, директно отъждествяващи се с нацизма и фашизма, не само – възхваляващи ги! Но на никого в тези цивилизовани държави не е хрумвало дори, да ги разрушава, демонтирта или премества. Напротив, с течение на времето те придобиват друга стойност и никой не ги свързва с Мусолини или Хитлер, а и да го прави, още по-добре, нали трябва да помним, а не да изтриваме гузно и комплексарски свидетелствата на миналото ни. Така заприличваме изцяло на тези, които уж отричаме и ненавиждаме!
Разрушаването на мавзолея, беше такъв комплексарски акт, извършен от жалки човечета, едно от които ще остане в историята единствено с прякора си – Бъки Бомбата! Гротеска!
Завършвам, като се обръщам към тези, които не знаят нищо за мен, за да не прибързват със заключенията и оценките си – за мненията си, не се ръководя от никакви партийни пристрастия и по-скоро смятам себе си за убеден антикомунист, което както се вижда не пречи, да застана в позиция на защита и на т.нар. комунистически произведения на изкуството. Никога не съм членувал в организации или партии. Никога не съм бил член на СБХ и нямам връзка със защитниците на паметника от тази гилдия, повечето не познавам и лично…
P.S. Каузата за възтановяване на мемориалните плочи на загиналите войници и офицери от 1-ви и 6-и пехотен полк е достойна за възхищение и аз съм от последователите й! Това не значи, че трябва да бъде възтановена точно на мястото на вече съществуващия монумент. Могат да се намерят хиляди архитектурно-художествени решения на безброй места…Най-малкото, ако го направим на старото й място, ще изглежда нелепо, в близост до съвършено различната стилистика на НДК.
Колкото до сегашния вид на “1300 години България” лично аз го намирам за много интересен, с цялата му разруха, с оголването на “костите” му и така заприличващ на творба на Ел Лисицки или Татлин…, с акумулирането на всички интервенции…Освен това, най-интересното е неговата архитектоника…, а не отделните детайли…