Руслан Трад – журналист на свободна практика

Според моето лично мнение паметници не бива да се разрушават, защото са част от историята на даден народ, свидетелстват за даден период. С унищожаването не може да се скрием от историята, не може да се забрави станало, извършено. Така рискуваме много, включително да пропуснем да извади изводите за новото поколение.

Практика е някои паметници да бъдат обособявани в музеи. Но сякаш напоследък повече от популизъм, отколкото от осмисляне, в България започна да се говори за разрушаване на паметници, като че по този начин ще изтрием цял период от историята си. Това е невъзможно – независимо колко паметници бъдат разрушени. По същата логика може би и сградите на НДК, президентството, министерски съвет трябва да бъдат разрушени, защото са от една спорна историческа епоха? Това е неправилно. Още повече, че доводите са недостатъчни. Няма идея за истински заместител на този паметник – 1300 години България – или поне за мен, като страничен наблюдател, не се появи нищо като идея, което да бъде поставено в това пространство.

Отново казвам – разрушаването на паметници не е решение. Може да бъдат модернизирани, но не и разрушени.