проф. Емил Попов – скулптор

Още веднъж! Да възстановим Войнишкият паметник, да запазим този, посветен на 1300 години България Най естественото и реалистично решение след толкова дълъг и безплоден спор. За сегa невъзможно поради непреклонната на общ. съвет(+някои други)да направи своето Аз съм един от тези, които искат казаното в началото. Като че ли нямаме какво да си кажем. Това, което ми липсва все пак в тази безуспешна дискусия(или по скоро опит за такава)е това, че не говорим достатъчно за това, което ни обединява. И двете страни се стремим да утвърждаваме българското достойнство. Безспорно е, че сме съвременници и съотечественици. Което означава, да знаем достатъчно едни за други и намерим причини за взаимоуважение. Поставяме проблем пред обществото, който най вече е етичен и естетически, което от само себе си предполага изключване на агресията при решаването му, поне според моите разбирания. И още, личната причина на Дурмана за неговите участници във войните от телевизионното предаване е и моя причина, а също все пак и на българския народ. Затова искаме най-бързо възстановяване на войнишкия паметник, но също и да запазим този посветен на 1300години България. Дотук е общото помежду ни. Сега, още веднъж, тревожните въпроси към г-н Чобанов и властимащите, възникващи след последните опити за дискусии(защото такива по същество не се случват). Защо не се осигурява достатъчно медийно пространство на проф.Старчев, за да изложи цялостно своето становище по всички проблеми, толкова често и настойчиво, колкото е вашето и на ОС г-н Чобанов? Двете становища са буквално противоположни. Защо по технически въпроси за “опасностите” не оставите да говорят конструктори и експерти, а не лаици? Защо по тезата за възстановяване на “историческата справедливост” не отговорите, какво спря осъществяването на проекта(с първа копка преди години)за войнишкия паметник? Защо говорите за преместване на монумента 1300год.България в друго пространство, когато е очевидно невъзможно това, първо-технически и второ- той е цялостно свързан с пространството пред и с НДК? Защо не обсъждате, като властимащ демократ становищата на вашите опоненти-ЕК към МК, Творческите съюзи, личности от българската културна общественост? Няма как да не знаете, че много млади художници и архитекти са ЗА запазване на паметника 1300год.България,като дори точно, научно назовават неговото достойно място в съвременната световна архитектурна практика. Защо не информирате обществото къде в света се случват подобни ситуации на нашата? Пренаписване на историята в желани цветове и тълкования? Как да разбираме проблема за свобода, неприкосновенност на творчеството, ако в културата нахлуе административно-мандатен подход, определящ какво да остане като ценност? Свободата на словото е в същата рубрика. Вярвам, лесно бихте се съгласили, че ако приложим подхода за “харесването” към изкуството на XX век, то ще трябва да напишем друга история на това изкуство, само наша(на тези с този подход).Вместо смислени диалози с опонентите, слушаме вашата и на ОС твърда решимост за разрушаване(местенето е невъзможно)на едно от най-значимите произведения на монументалното изкуство в България. То не се събира в безвкусната, евтина схема “соц”,която се превръща в присъда. Неумението да се ползва потенциала на личностите за издигане качеството на живота в обществото е самоубийствено. Неизбежно се сещам за случките от прехода. Преживяхме Сорос интервенцията, “гиганти” но духа предложиха да се откажем от кирилицата, пренареждат се класиците в учебните програми, като мебели в канцелариите. Четвърт век културата е последна грижа. Погледнете състоянието на експозицията на Л.Далчев на площад Ал.Невски, креещият музей на Иван Лазаров. Търпеливо чака творчеството на А.Николов белким някой го върне в дома му, там където е настанена и кръстена Червената къща. Тя е сега, то може да чака. Без коментар оставям случката на Централна гара с работите на Иван Кирков и Светлин Русев. Има планирани и други такива действия срещу “нехаресвани” обекти. Списъци ли да очакваме? Спирам с тази рубрика. Мрачна е, но я има. Аз все пак съм оптимист. Обръщам се към г-да военните, които носите и професионално чувство за йерархия, доблест и зачитане достойния противник. Имате го: проф.В.Старчев, ЕК към МК, творчески съюзи, хора от духовната сфера и т.н. Всички ние, подкрепящи и отхвърлящи паметника, не сме на професионалното ниво на проф.Старчев в областта на архитектурно- скулптурния синтез. Той е скулптор с мощно присъствие като лично творчество и преподавателска дейност. Грозният театър, който се разиграва около него сигурно го наранява незаслужено. Той унижава създателите му. Омерзението и физическото премахване, като начин да се справим с различно мислещия, другия. Без да е война. На 9.9.1944 има ясно, грубо обяснение за случилото се тогава в съдбовни, исторически обстоятелства. А сега? Дължим извинение на проф.Старчев. Отново се връщам към общото между нас, което все пак да доведе до разумното решение. И двата паметника трябва да съществуват. Нека проблема си остане дискусия(по същество), а не присъда. Наскоро чествахме 100години от рождението на Петър Увалиев – вдъхновяващият българин, балканец, европеец, радетелят на българската култура такава, каквато е. И още веднъж да погледнем нашите предци, войниците на България. И те са били различни, непримирими, яростни като хора, но съдбата ги е събрала в едно, да се сражават под нейното знаме. Това касае и нас. По природните причини нашите бащи и дядовци са се събрали отново. Там горе. Загиналите и другите, които продължиха живота и ни дадоха живот. Хората, заради чиято памет спорим(ако това е спор).Как ли ни гледат? Нас, които имахме огромния късмет 70години да не видим война. Паметник срещу паметник и двата, утвърждаващи българското достойнство. При абсолютната възможност да стоят достойно и двата. Противопоставяни от българи в 2015г.Невъзможно е. Абсурдно. Като знам своите баща и дядовци, воювали от Балканската до Втората световна и защото ги нося със себе си, отчитам им се за думите и действията си, сигурно не могат да повярват на случващото се сега. Все пак искам да завърша с нещо, което ми помага да търся диалог с вас, които сте от другата страна. Една песен от Втората световна: “Славеи, славеи, не тревожете войниците…..” Емил Попов-скулптор професор по скулптура в НХА- София.