Проф. Десислава Минчева (Член на ИБ и УС на СБХ, зав. международна дейност и PR към СБХ), вече бивш член на Творческия съвет към СО

Уважаеми дами и господа! Обезверена и истински омерзена от решението на общината за демонтаж на паметника „1300 години България” напускам Творческия съвет! Нищо не ми дава надежда да си мисля, че мога да направя нещо смислено за културата ни след подобен акт на незачитане на мнението на творческите организации, както и на много други хора извън тях. Мисля, че е проява на висша форма лицемерие да подкрепяш ежегодно културни проекти, недоказани във времето, и едновременно с това да рушиш с лека ръка символ на историческата ни идентификация, с пластически достойнства, оценени от европейската общност и извън нея, създаден от едно от най-големите ни имена в скулптурата! Нямам желание да участвам (макар и индиректно) в политически решения, застрашаващи морала – моя и на мнозина, различни от мен! Не мога и не искам да се съглася с популистки изказвания, с неглижиране и обиди по адрес на цели професионални съюзи, доказали във времето ролята и значението си. (СБХ , за тези, които не знаят, е на 120-годинишна история с неизброими изложби и с активна дейност в цялостния ни културен живот и преди 40 години, и след това!) Недопустимо е за мен да се съглася с нецензурни определения (макар като намеци) за едно произведение на изкуството, изказани на доста представителен форум! Не разбирам защо трябва да правя компромиси, при положение че толерантността очевидно не е приоритет на общинските съветници, а част от тях са членове и на Творческия съвет! Недоумявам и как точно този паметник стана „ябълката на раздора”, след като на крачки от СО се издигна нелепа реплика на Вешин, след като се съгласихте и харесахте бъдещия паметник на Самуил, на Алеко Константинов, след като открихте с гордост ретроградния и всъщност жалък паметник на Георги Марков, а и много други неща… не ми се влиза в подробности! Тъжно, дами и господа, тъжно и срамно… Странно ми е защо точно ние, българи с претенции за европейско мислене, стигнахме дотам да изведем разрушението в символ на демокрация? Не ни ли стигаха 25 години, за да проумеем, че ако искаме да вървим напред, просто трябва да спрем да се въртим в кръг? И не е ли вече време да се откажем от онази отвратителна нормативност, срещу която толкова се борихме? Уви, всичко е същото… Само имената на нещата са сменени. Кой от общинските съветници би се изправил и заявил, че е компетентен в нашата, на художниците, област? Може би ще остане в историята цитираното от г-н Прошко Прошков определение, че паметникът бил „Триизмерно Пикасо”…?!? Каква пошлост! Каква липса на култура! Що за безсрамие е да се коментират творчески съюзи като „казионни” организации, при това – уж без млади хора в тях?!? За справка – членовете на СБХ под 45 години са 532.
Мислите ли, че е възможно да се примиря с подобни нагласи? Абсурдно е! Казано е отдавна: „Обущарю, не гледай по-високо от обувките!” Демагогията и претенциите на когото и да било не са ми присърце! Напускам Творческия съвет, без да абсолютизирам – в него работят безвъзмездно много отговорни и интелигентни хора. На тях поднасям извиненията си! Но при издигнатата от общинските съветници стена между тях и истинските творци и интелигенция не бих могла да продължа с открито сърце работата си. Творческият съвет е все пак неделима част от Столична община… Дами и господа, всичко е лично! Ще участвам в културния ни живот по друг начин. Оставам с разочарование, но и слаба вяра, че не всичко е загубено! Както е казал Иисус от кръста: „Господи, прости им! Те не знаят какво правят…”
Позволявам си да приложа към текста изказването си на пресконференцията по същия повод, състояла се в БТА на 17.12.2014 :
Уважаеми дами и господа,
Не искам да цитирам повече закони, правила и наредби! Те са създадени да направят света и живота ни по-цивилизован, респективно по-справедлив. В тях би трябвало да се съдържа основно идеята за морал. Няма да коментирам и спазването им. Или по-точно неспазването им.
Искам само да кажа, че поводът за тази реакция е, най-просто казано, липсата на уважение – към един голям творец и неговото произведение, и, което е по-лошо – неуважение към паметта – историческа, културна и емоционална!
Не може да съществува държавност без памет.
Паметта не може да бъде избирателна. Нито да бъде замествана с друга.
ЗА възстановяването на войнишките плочи съм – чрез ново проектиране и на друго, отдавна избрано място. И съм против, като в евтина детска игра те да бъдат сложени на мястото на паметника на Старчев, а него да го разкараме някъде другаде, защото някои не са достигнали до нивото му (точно както беше и при създаването му между впрочем – какъв парадокс!) или пък защото някой се страхува от т. нар. „глас народен”…
Ролята на културните институции, включително на общината е просветителска!
Просветените хора не рушат, а възстановяват и градят.
Помнят се имената на съзидателите!
Паметта е нещо много важно, съжалявам, че се налага да го повтарям. Така, както ревностно пазим семейната си история и спомени, така трябва и да се отнесем към общото ни минало.
Паметта е урок.
Не трябва да се взимат прибързани решения под натиск – те никога не са мъдри и даже целесъобразни.
Няма да станем нито по-честни, нито по-спокойни, нито по-възвишени, ако премахнем (или преместим) един паметник, символизиращ историческия ни път, без той да е носител на политически внушения и без грам дидактика.
Тук съм в защита на паметника „1300 години България” на Валентин Старчев. Защото не искам да се срамувам от моята майка, от сина си и от евентуалните си внуци!
Благодаря за търпението!
Проф. Десислава Минчева
(Член на ИБ и УС на СБХ, зав. международна дейност и PR към СБХ), вече бивш член на Творческия съвет към СО

П.С. Заявявам постфактум, че повече от всякога сме готови да се борим! Със всички средства!