Никола Венков – антрополог

Да се запази в текущия вид или само носещата конструкция (като се махнат все още оцелелите по него скулптури).
1. Защото чудесно хваща духа на годините на постсоциализма:
а) като изглед – на разруха, на оголено съществувание; грубият материал на бетона и стоманата без украси, преди пвц-то опаковащо всичко днес, и когато единствения разкрасяващ ърбан арт беше „к_р за левски“
б) като самия му начин на „създаване“! Чрез разпад във времето, и то на „изграденото от социализма“, при това разпад започнал още преди 89-а;
Той улавя в материална форма „безхаберието“ като духа на Прехода (вж. Venkov, 2015. „Conspiracy narratives at the Women’s Market”, Seminar_BG. In print.)
Това за мен днес е монумент на постсоциализма!

2. Защото това е единствения пример на концептуално изкуство (каквото и да е това), което българското общество и артист може да създадат за публичното пространство в нашата епоха. Всичко което се прави днес е кич като форма (пикаещо момченце и т.н.) и като съдържание (а именно национално-романтически кич на опълченци, ханове, свети софии и под.) Ако не се беше случил от само себе си, никога нямаше да има обществена подкрепа да се създаде такъв бруталистки монумент на разпада на времето ни, защото се опитваме да скрием всичко това не само „от европейците“ и от собствената си съвест.

3. В тоя смисъл – премахването или пълното възстановяване на паметника – са и двата актове на поредно скриване на болезнената реалност зад идеологията. Да се запази, не защото тъжим „за комунизма“, а защото искаме да се освободим от вдигането на празни лозунги. Това последното Е наследството на комунизма, вътре в умовете ни, и в пространството на публичния ни диалог.

4. Защото в една по-особена естетика, е красив.