Николай Мумджиев – докторант в ТУ София

- Трябва ли да бъде запазен паметникът?
– Ако сме съвременни европейци – ДА.
– Ти идиот ли си бе?
– Аз съм нормален човек с две магистратури, четири чужди езика, подготвям докторат в областта на инженерните науки и се смятам за нормален и здраво стъпил на земята човек.
– Значи си комунист?
– Това вече ме обижда, защото и майка ми и баща ми са от репресирани фамилии, и мога да разкажа много истории в подкрепа на това. Дядо ми е участвал и в двете войни, дори брат му е починал в Балканската война. Имаме братовчеди на баба ми – царски офицери…хайде да не ставам многословен.
– Значи не си наясно какво са съборили комунистите, за да построят това?
– Напротив, имало е мемориал на 3 хиляди военни от поне 120 хиляди жертви на тези две войни. Поставен от създателите му и техните другари зад оградата на една от софийските казарми, върху стените на калканите на три сгради. А не както сега, „уж патриоти“, не желаят да се съобразят с първоначалната воля на създателите на мемориала и искат да бъде не на кротко и уважително място, а там където амбулантни търговци продават семки и балони, там където свирят улични музиканти, а лятото се мотаят просяци и пияници.
– Леле как каза 3000, все едно, че са 5 човека. Ти знаеш ли кои са били те?
– Честно казано не, но това мога да разбера в музей или в интернет, а не като прочета голи имена на една стена. Знам само, че тези 3000 не са подбрани по ранг и заслуги, а са едни от многото загинали и нямаме право да ги поставяме на пиедестал, за сметка на други равни на тях, чийто плочи и гробове са разпръснати на хиляди места в България и София. Имаме си на лично място паметник на Незнайният воин, както Париж, Лондон, Берлин, които са дали жертви с милиони и имат по един-два обобщаващи монумента.
– Значи си против паметните плочи?
– Не ме разбирай погрешно. Не съм против издигането им отново, просто на по-удачно място. Примерно зад НДК, за където има страхотен проект, разрешителни и първа копка, или дори това с вече изградените стени пред „Военното НДК“ на две преки от НДК. Също не разбирам и патоса днес на многото патриотични организации, ветерани и прочие, които 25 години не направиха нищо в тази насока.
– Дрън, дрън! Нали знаеш от проучването колко процента искат това „чудо“ да се махне?
– Значи това било. Аз пък да те питам, ако това проучване е не сред случайни хора, а сред чужди експерти по история на изкуството, архитектурата, културолози…колко процента ще подкрепят рушенето?
– Какво рушене бе, той се е саморазрушил.
– Ти наистина ли вярваш на тия приказки? Не виждаш ли „маститите“ планини от железобетон. Сигурен съм, че живеейки във век когато в Дрезден издигнаха катедрала от руини, ние можем да направим една обшивка около неоспоримо здравата бетонна носеща конструкция.
– Катедралата в Дрезден е прекрасна, за разлика от тая грозотия? Ти изобщо на Запад ходил ли си, видял ли си подобна щуротия?
– Да дори съм обиколил почти цяла Европа: там не видях да рушат паметник, но забелязах десетки авангардни произведения на изкуството по улиците и парковете им. Видях много сгради от различни архитектурни стилове и течения, поддържани и запазени, въпреки всичките им плюсове и минуси. Видях също и как реставрират улична стенопис от социалистическо време в Берлин. Установих също, че пред почти всяка голяма по обем и значима сграда има голям монумент, съобразен с нея и помагащ за вписването ѝ в околното пространство.
– Ама хората не го харесват. Не разбираш ли това?
– Хората преди години са искали да бутнат Боянската църква, за да строят по-голяма. Добре, че Царица Елеонора се е заела със запазването й. „Хора, които нямат нищо общо с изкуството, не трябва да имат нищо общо с изкуството. Нели е ясно?“- Ст.Лец
– Как сравняваш Боянската църква с пентапениса?
– Това си е супер интересен монумент, представител на своя архитектурен стил, на своето време. Радвам се, че съм сред феновете му – мнозинството от българските архитекти, скулптури и художници. А относно фалическите подигравки, въобще не ме засягат, понеже първо: изобщо не ми прилича на такова и второ: фалическата форма е класическа за паметници – примерно тези на Левски и Руски паметник в София, ако щеш камбанариите на църквите ни, египетските обелиски, съвременни статуи на Хуан Миро и много други.
– Глупости. Това е обществено място, значи обществото трябва да го харесва.
– Не съм съгласен, във Фейсбук наши чалга звезди имат над половин милион фена, за разлика от стойностните джазмени и класически музиканти. Чалгаджиите ли да питаме кое е красиво, щото очевидно са мнозинство? Още Оскар Уайлд е казал „Изкуството не бива да се стреми да бъде популярно. Публиката трябва да се опита да стане артистична.“ Сигурен съм, че ремонтиран, „1300“ ще бъде преоткрит в положителна насока от всеки гражданин и гост на столицата ни.
– Ама това ще струва милиони!
– Милиони има за автоматични тоалетни, шадравани, нови дървета и храсти в Парка на НДК. Пари има и за неговото рушене, демонтиране, транспортиране и реаранжиране на скулптурите. Хайде не се прави на толкова наивен! Според мен общински функционери подхлъзнаха хората с позицията „или-или“, така щото с един ход да им се махне от главата и ремонта на 1300, и възстановяването на военния паметник (като го възложат на инициативен комитет), че на всичкото отгоре да им донесе и евентуални предизборни дивиденти. Да не говорим, че, според някой, има апетити за терена зад „Хилтън“.
– А, бе, не може тия комунистически монументи да стърчат и толкоз!
– Аз също не разбирам това елементарно припознаване в произведения на изкуството – изкупителна жертва на тоталитарния строй. Това е същото както Дон Кихот, когато тръгва срещу мелниците, считайки ги за великани.
Дори смятам, че точно десните политици трябва да работят в насоката, да се запазят монументите от социализма и да направят музей на този строй, за да могат младите хора да научат през какъв ужас са минали семейства като моето. Следващите поколения и гости от чужбина като минат покрай „1300“, „Бузлуджа“, „Альоша“ и подобни, да си дадат сметка през каква смазваща система е преминала държавата ни.
– Трябва да се маха и толкоз!
Добре, понеже „Да спориш с глупците е все едно да палиш свещ за слепците“ и понеже „Глупаците още от времето на Адам са болшинство“ (Делавин), смятам че трябва де се оттегля от спора. Омръзна ми!
Май вече искам да гледам как бутат паметника. Как после дават обяснение, че са „потрошили“ огромна сума пари, щото бетонът му бил много. Как един ден (ако изобщо) построят някой кич с лъвче, в тотален разрез с естетиката на парка и сградата на НДК. Как в някой склад залежават скулптурите на Цар Симеон, на Просветителите, Пиетата и Съвременният човек. Как след време имената на един бивш главен архитект и на политици остават свързани с разрухата (като например това на Евгени Бакърджиев)… И как по този повод някой след време казва: „А, бе, май сбъркахме!“