Любен Генов – Председател на Съюза на Българските Художници

Уважаеми политици,
Уважаема госпожо Едрева,
Уважаеми господин Прошков,
Пиша това от свое име, въпреки че използвам за авторитет бланката на Съюза на българските художници, на който съм председател. Не мога да изляза от тази роля, нито от емоционалната същност на художника в мен, но много бих искал да приемете казаното по-долу и като мнение на един обикновен човек, какъвто всеки от нас е преди всичко. Обръщам се към вас с цялото си уважение към отговорността, която носите. В думите ми има острота и горчивина, но в края на една година дните на равносметката може да имат и по-тъмни оттенъци в името на повече светлина напред. Обръщението е към вас, но думите ми имат цел по-далечна…
Не знам как е в политиката и партиите, в (между) които вие днес така ловко прескачате, но в творческа организация като Съюза на българските художници членуват артисти, при това с доказани качества. Техният авторитет ни най-малко не зависи от принадлежността им и лоялността към общността, а напротив, различията и особеностите на всеки личен автентичен талант със сигурност са гордост за нея. В СБХ членуват хиляди художници, като приблизително една трета от тях са на възраст под средната, а една четвърт бих нарекъл млади. За тях е чест да са редом в едно артистично съсловие с достойни творчески личности от различни поколения, чиито имена ще е непосилно да изредя, без да пропусна някого. Да не говорим за онези светила на българското изобразително изкуство, оставили част от живота си в паметта на тази организация… Художниците, нови членове на СБХ, се избират от художници. Ние, художниците, сме част от тези, които избират и вас, политиците. Ние сме също част от българския народ, от вашия електорат. Моля, не го забравяйте! Господа политици, бедата не е в некомпетентността Ви извън политиката. Ние Ви избираме за политици и ваша работа е да сте такива. Е, ако се окажете и наистина достойни за това – още по-добре. Бедата е когато имате „смелостта” да взимате решения и да се разпореждате с неща, които са извън компетентността ви.
Признавам си, че острият тон е провокиран от недостойното според мен изказване на заместник-председателя на СОС г-н Прошко Прошков, позволил си да окачестви творческия съюз на художниците като казионен, на заседание на общинския съвет на 18 декември, както и на екрана на БНТ в предаването „Денят започва с култура” на 22 декември 2014 г. За мое огромно огорчение госпожа Малина Едрева, председател на комисия по култура (образование и т.н.) в СОС, сподели същото мнение за СБХ, обосновано с констатация, че щом СБХ реагира за паметника „1300 години България”, а не за другите случаи на посегателства над паметници и произведения на изкуството, значи е казионна организация… (Цитирам по смисъл – вижте видеозаписа на заседанието). Истината е, че ние, художниците, винаги сме реагирали в подобни случаи, но невинаги са се вслушвали в реакциите ни точно тези, които трябва. Така е за жалост и сега. А фактът, че СБХ реагира срещу решението на мнозинството в СОС, е едно от доказателствата, че не е казионна организация. Творческото сдружение на художниците в България има своята повече от 120-годишна история. Съюзът ни не е на държавна субсидия и се самоиздържа. Плаща своите данъци на държавата и изкарва стотици хиляди лева, които до един влага в изложбена и социална дейност, като предоставя сцена за изява на български и чуждестранни автори и дава възможност на публиката да се докосне до творчеството им напълно безплатно.
След едно телевизионно интервю преди месеци, на което г-жа Малина Едрева и г-н Пейо Колев обявиха идеята за възстановяване на мемориала на загиналите войници от 1-ви и 6-ти полк, г-жа Едрева ми обеща, че СБХ ще бъде поканен при обсъждането на това предложение, преди да бъде гласувано в СОС. Тогава чух от нея, че най-сетне Столична община има кауза. Зачудих се, че 1300 години българска държава и опазването на произведенията на изкуството не са такава кауза. Съгласих се, че идеята им е прекрасна, но споделих, че имаме единствената молба да не се прибързва с подобно решение, а предложението да се обсъди внимателно, и то най-вече по отношение на ситуирането на мемориала. Разбира се, обещанието не бе изпълнено, дори и след представения по-късно на внимението на СО и СОС протокол от официално решение на СЕСИИ (Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства) към Министерство но културата. Вижте по-долу публикувания документ. Между другото, този експертен съвет, с чието становище СОС отказа да се съобрази, е същия, пред който ще се наложи да се съгласуват евентуалните проекти за демонтиране на единия паметник и за възстановяване на другия… Не знам дали точно тук е мястото и за един банален въпрос. Кое би изисквало повече средства – един реставрационен процес на паметник плюс изграждане на друг – между другото вече проектиран и ситуиран – или демонтиране на паметник, неговото проектиране наново в нова ситуация (с евентуално оцелелите след демонтажа елементи) и ново проектиране и създаване на мемориала на загиналите, което явно налага преосмисляне и на цялото околно пространство, щом ще е на мястото, на което е бил някога?
Знам, че и двата „лагера” („за” и „против”) могат да извадят десетки оборими и необорими аргументи. Но не е въпрос на противопоставяне и това не е битка за печелене – най-важното, което повечето политици за съжаление не искат или не могат да проумеят. Както всеки човек и аз също имам мили спомени от безвъзвратно изгубени времена и места… За лошо или добро времената се менят. За радост вече от двадесет и пет години червени кордони няма. Но явно призракът на комунизма все още обладава нечие съзнание… Политическото решение на СОС, спекулиращо с паметта на хората, а всъщност средство за печелене на предстоящите местни избори и вероятно усвояване на финанси, не дава решение на огромния градоустройствен проблем на София, нито е коректно спрямо болезнения за България проблем с опазване на културните ценности. Това решение не предлага нищо по-хубаво, а, напротив, противопоставя хората и ни връща много десетилетия назад, когато едни наши предшественици също с краен ентусиазъм си въобразяваха, че раздават „историческа справедливост” … Да, историята може да се тълкува, но не е ли тя низ от факти, които, за да бъдат осмислени, преди това трябва да бъдат съхранени (и неизопачени…). Да се претендира тук и сега за историческа справедливост и тя да се постига със средствата на ония, които преди десетилетия я раздаваха… Не ми се вижда нормално да отстраняваме несправедливости с цената на други несправедливости! Кога трябва да сложим край на този омагьосан кръг? Кога най-сетне ще научим уроците по толерантност? Защо да толерираме рушенето, а не опазването и граденето – тук и сега. Защо разрухата и цинизмът да са аргументите за отнемане правото на съществуване. Не са ли по-скоро срам за всеки, който ги е допуснал?! Не е работа на политиците да решават неща, които са извън тяхната компетентност. Защо не се опитаха да приемат принципно решението за реставрацията на единия и за възстановяването на другия паметник и да бяха спрели дотук с политическата си отговорност, преди да са я превърнали в демагогия? Защо не потърсиха консесус и не дадоха пример, урок по толерантност, а призоваха само „едната страна” към това. Защо отправят абсурдно предизвикателство към твореца, без да са положили и най-малко усилие да приемат неговото? Защо не демонстрират уважение към други институции и техните експертни становища и показвайки отношение и спазвайки съществуващите закони, не предоставиха на автора (по право) и на компетентните в архитектурата и изкуството (по подразбиране) да решат? Стига с популистките твърдения, че на хората не им харесвал паметникът. Разбира се, че няма да им харесва в това състояние. Не заслужаваме ли все пак в съвременна София да си имаме и едно такова място, като оперната сцена, на което да не може да се изкачи всеки любимец на публиката?
В началото на януари в СБХ предстои ново заседание на Управителния съвет, на което ще решим каква да бъде следващата ни реакция по повод решението на СОС за паметника на проф. Валентин Старчев. Който не е съгласен с изразената ми позиция в това писмо ще има пълното право и възможност да ми потърси отговорност. Ако с думите си съм наранил нечия чест и достойнство, моля да бъда извинен! С пожелание за светли празници и успешна нова година!

С уважение,

Председател на СБХ:

/Любен Генов/