Ирина Мутафчийска – урбанист

Да, трябва да бъде запазен, защото има безспорна художествена, урбанистична и историческа стойност от една страна, а предлаганите формални основания за неговото демонтиране са в графата нищожни или най-малко неиздържани и спекулативни от друга страна.

Художествената стойност на паметника като скулптура и неговата неоспорима роля в цялостната композиция на публично пространство около НДК са описани и доказани в редица публикации. Заличаването на историята не ни дава възможност да се поучим от нея и отнема пластове от отношения, връзки и гледни точки. Дори проследяване на етапите в живота на паметника е свидетелство за характера на една епоха, която тепърва предстои да бъде обективно оценявана и изучавана.

Не отчитането на тези факти от СОС и позоваването само на формалните непълноти и грешки в документалното съществуване на паметника „1300 години България“ говори за ограничена експертиза и нежелание за отговорно решаване на проблема. Решението на СОС за продължаващото „достойно“ съществуване на паметника включва демонтиране на пластиките и тяхното разполагане в терените на зелената система на София. Това отново е свидетелство за неотговорно отношение на компетентните да вземат решение органи. Когато става въпрос за паметник, във фокуса на дебата за съдбата му следва да е неговата стойност и място в публичното пространство. Документалната обезпеченост е техническа страна на неговото легално съществуване и липсата на такава отново е факт, който укорява неговите собственици. Не се очаква СОС да изготвя експертни оценки в посока художествена стойност, но законът е предвидил консултативен орган в лицето на СОЕСУТ. Освен това, значимостта на комплекса изисква широк дебат и твърденията за проведен такъв се оборват от големият брой несъгласните и неудовлетворените хора от взетото решение, които очевидно не са били представени на този дебат. Изтъкването на факта, че военните организации искат да се възстанови военните плочи на I и VI софийски пехотен полк, говори че общински съвет взема под внимание мнението на една доста ограничена група от българското общество. Освен това, дори и нагласите на жителите на кварталите в непосредствена близост да бъде в подкрепа на демонтиране на паметника, което твърдение не е проверено, това публично пространство е със значение далеч надхвърлящо локалното ниво. Непремерените интервенции в него се отразяват на Града София, и в този смисъл на Столицата на България.

Ако се разгледа основанието за липса на икономическа целесъобразност за запазването му, то би следва СОС да отговори с икономически разчети на възможните варианти. Вариантът с демонтирането на паметника е свързан с разходи за:
Демонтаж, транспорт и събрание на пластиките от паметника „1300 години България“. Интегриране на пластиките в зелената система, което следва да се реши на базата на парко-устройствен проект.
Организиране на изследване и дебат за съдържанието и художествения облик на освободеното пространство, като сред обществеността, така и сред професионалните среди имащи отношение към градската среда. Решението да се възстанови войнишкия паметник не може да бъде взето от СОС, не и без изчерпателно допитване до гражданите на София. И тук следва да се постави акцент върху необходимостта изследването да обхване представители на широк кръг от заинтересовани лица, различни по пол и възраст.
След осмисляне на нагласите, е задължително да се проведе конкурс за намиране на онова архитектурно решение, което да се впише в изградената и наситена с функции среда. Предвид значимостта на пространството в градската структура се предполага, че конкурсът трябва да бъде международен.
Следва изготвяне на подробен устройствен план и ландшафтно-устройствен план за обхвата на територията за да се приведе избраното конкурсно решение към изискванията на българското законодателство.
Изработване на архитектурен проект.
Провеждане на конкурс за изпълнител
Изпълнение на строително-монтажните работи и ландшафтно-устройствените мерки.
Следва да се отбележи, че към настоящия момент не може да се каже каква ще бъде сумата за изпълнението на нов проект, дори и той да предвижда възстановява не паметника за I и VI софийски пехотен полк…

Вариантът, включващ запазване на паметника е свързан с разходи за:
Проучване на нагласите за запазване и обогатяване на функциите в пространството около паметника, включително и набиране на идеи чрез привличане архитекти, художници, урбанисти, социолози, културолози, студенти, граждани и т.н.
Реализиране на инициативи за популяризиране и социализиране на паметника 1300 години България, включително и търсене на интерактивни форми на разказ за неговото послание, роля и стилистика.
Възстановяване на паметника и оформяне на околното пространство.