Андрей Врабчев – скулптор

УСЛОВИЯТА
За появата на един паметник са нужни подходящо събитие или обект, обществена воля, финансово обезпечаване и авторско изпълнение. Това го превръща във верен образ на времето в което е създаден и го произвежда в негов собствен паметник.
ОБЩЕСТВО Анализирайки огромното количество паметници създадени у нас през последните 22 години спокойно можем да заявим, че в този исторически период не са били произведени събитие или обект достойни или легитимни пред обществото за овековечване. Липсата на истински успехи и лидери ,както и сдържаната в продължение на 45 годин емоция отприщиха един бронзово каменен потоп от примитивна чувствителност и сантименталност .
ТЕМИ
Огромната част от паметниците у нас са посветени на Български герои и теми.
Радостно е,че едни от най успешните и едни от най- мащабните са посветени на исковно български ценности- Св.Борис Михаил,Илинденско преображенското въстание, стремеж към истина и мъдрост Св.Богородица, хан Крум.Това е и доказтелството на тезата за автентичния проблем (докато античното се оказа провал фигурата прри чешмите на централна банята). Към тях се върнаха някои от забранените теми и личности от комунистическия режим. Няма да се спирам на съпротивата оказана срещу тази реабилитация, както и на двойния аршин с който се дава оценка на монументалното изкуство у нас .Само ще посоча,че паметникът 1300години България ,който е национален е тенденциозно наричан грозен и мразен, докато паметника на съветската армия е даван като пример за класика и история…. Националният ни паметник бе превърнат в тоалетна а този на съветската армия е чистен най-редовно……………….В същото време се издигнаха паметници на бившия диктатор Живков, на бомбардиралите София през Втората Световна Война, а направения от сърце в кв.Дружба паметник на летците защитава ли София остана извън обществения интерес
ВОЛЯ
Инициативата за издигане на паметници рядко тръгва от подходящи и подготвени кръгове, които да притежават правилно разбиране за проблема във всичките му измерения(обществено, икономическо и културно). Повечето пъти те са водени от примитивна емоционалност, наивно преклонение, дребен икономически интерес или тщеславие. Почти никога не си дават сметка за огромния авторски труд и стойност на подобен проект с което го обричат на провал от самото начало. Такива инициативи не си разбират, че монумента може не само да надгражда, но и да руши общественото съзнание и съпричастност и често пъти дискредитират идеали и икони на обществото вместо да ги обезсмъртят (Опълченеца в Музея на Далчев зад Военния Клуб). Логично продуктът е отражение на вкусът, разбирането на инициаторите и поствените от тях задачи-наив-примитив с големи претенции, огромни пропуски и азбучни грешки, които не служат на решението и не намират оправдание в авторското търсене, а са в конфликт с него .
ВКУС
Тези паметници по замисъл не са монументалн изкуство, а плод на занаятчийското разбиране да се измайстори нещо и да се постави някъде. Основана черта на тези много бройни творби пръснати из страната е липсата на архитектурен синтез и градоустройствен замисъл, несъобразени са с осите на движение ,гледните точки и пропорциите на околното пространство. Единствения критерий относно местопребиваването им е да са намират на престижно публично място без оглед дали е подходящо. От тук произхожда
основния проблем на болшинството паметници- те не са мислени като паметници като арх.елемент, а подобно на малка пластика или домашен ремонт.Разбира се има и положителни примери и държа това да се изтъкне. Уви те са на поколение, което е формирано от друго време и работата им не може да се определи катопродукт на сегашното статукво.
ЗАДАЧА
За голяма част от инициаторите политическия аспект изчерпва задачата нуждата от увековечаване на самото събите стои пред качеството на скулптурните композиции а това както казахме само деморализира общността. Задачата на монумента е да организира пространството така да привлече внимание и след това чрез скулптурния език да вълнува и внушава като по този начин изпълнява обществените си функции чрез художествените си качества.Така е построен и творческия процес от общото към частното,стиката не е самоцел, а само естествено следствие и органичен резултат в дефиниционното множество определено от решението на пространствения проблем.Така често незабележимостта им поради липса на добра гледна точка и смачкването им от пространството стават тяхното най-добро качество (Гарибалди на площад Гарибалди).
КРИТЕРИИ
Живеем във време в което стремежа към непреходното и вечното е определяно като лош вкус и самомнителност, което обрича монументалното мислене на смърт. Липсата на културна и морална хигиена в обществото не разрешава да се произведе добър критерий.Отсъствието на действителна критика превръща всичко създадено в неоспоримо статукво, а прекъснатата наследственост и изоставянето на школата ни ни лишава от основа за преценяване на новите тендеции и създаването на автентична култура без да се залита във фолклор. Само едно автентично изкуство е точно и съвременно защото нито преди нито след нас е навреме,навреме е на време. Стремежа към модерност неизбежно води до провал, а сантимента към миналото до кич.
Стойността на един монумент се измерва не с габаритите му, а с положеното усилие и намерение при създаването му, с неговите непреходни качества СИЛАТА МУ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ и способността му да изпълнява едновременно социалнита и артистичната си функций,като първото е немислимо без второто! Липсват условия за противопоставяне не на тези и
критики ,а на вкусове овеществени в произведения които да се сблъскат като реалност,а не като празни думи.